Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2012 16:10 - Траки и греки
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 4872 Коментари: 11 Гласове:
9

Последна промяна: 07.01.2013 12:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     На територията на целия Балкански полуостров и в близост до неговите предели, между различните народи са запазени много общи обичаи, предания, легенди, песни и вярвания.  Те са живият и до днес отглас на общото историческо наследство, датиращо както вече споменахме още от времето на неолита и халколита (средата на VІІ - началото на ІV хилядолетие пр.н.е.).
     Общи елементи между балканските народи се наблюдават и по отношение на тяхната реч. Те се изразяват и в лексикално и в граматично отношение. Използването например на поставяния след имената определителен член, е нещо което обединява български, албански и румънски, и същевременно отличава тези три балкански езика от всички останали европейски езици (с известно изключение при шведския). Друг пример показващ сходство по отношение на граматиката е и използването на спомагателна частица при образуването на бъдеще време в гръцки, албански, български, румънски за разлика от повечето европейски езици, при които за образуване на бъдеще време обикновено се използва спомагателен глагол. Освен това при балканските езици се наблюдава и движение към аналитизъм, отстраняване на инфинитива и някои други общи граматични особености, които дават основание на езиковедите да говорят за т. нар. балкански езиков съюз.
     Имаме сериозни основания да предполагаме, че преди заселването на т.н. елински  племена по Егейските отрови и крайбрежията на континента, преобладаващото население на целия полуостров между Дунава и най-южните части на Пелопонес е било трако-пеласгийското. Чак след началото на ІІІ хил. пр.н.е. в южните части на Балканите е регистрирано присъствието и на първите елински племена - ахейските, а в края на ІІ хил. пр.н.е. и на дорийските.
     В своята студия за „Езикът на Константин Велики” Георги Сотиров посочва много примери, доказващи влиянието на пеласгийския език върху дорийския и атическия. Всъщност древногръцкият (основно дорийски и атически) е силно повлиян от речта на представителите на древното балканско население. Елините наричат южните представители на това население пеласги. Действително под названието „пеласги” трябва да разбираме най-южните племена от балканското население, обитаващи земите на днешна континентална Гърция, а най-вероятно и Егейските острови. Това население е родствено с племената, които живеят пу на север, известни отново под едно обобщено название - траки.
     Елините приспособяват една немалка част от лексиката на трако-пеласгите. Дори да приемем думи като πίνω – пия; πλέω – плавам, пътувам по море; ρέω –тека, ρεŭμα τό – течение, река; πλέκω – плета; οĭνος ό – вино, μέλι τό – мед и т.н. за такива от общ индоевропейски произход, това трудно може да се каже за други думи и понятия, които ще разгледаме по-надолу. 
     Примерите са многобройни, но причината те да останат за дълго време скрити се дължи на няколко особености. Първата особеност е тази, че в старогръцката азбука липсват знаци, които да предадат някои от характерните звуци в речта на местното балканско население. Тази тенденция преминава от Праисторията през  Античността, като се запазва и през Средновековието. Тогава, в края на ІХ век, Черноризец Храбър в „О писменех” задава въпроса - как може да се изписват с гръцки букви думи, в които има звуци ж, ч, ц, дз и други? Това, че в старогръцката азбука липсват знаци, които да предадат тези специфични за българо-славянския език звуци, както изглежда е важало с пълна сила и за времето на траките и елините.
     При заемане на трако-пеласгийски думи от елините, звуци, за които не съществува специална буква от гръцката азбука, са били заменяни с близки такива, или изобщо са отпадали. Така например звукът „ж” е заменян най-често с гама ( γ ). По този начин думата „жена” (староб. жена) изписана с помощта на буквите от гръцката азбука става γυνή, ή (съответно „раждане, рождение” – γενετή, ή; а „рождение, произход” – γενεά, ή). Имаме и пример на замяна на звука „ж” със сигма ( σ ). Например „жито” на гръцки е предадено като  σĭτος, ό. При думи като „межда”  и „междинен” (т.е. среден, в средата), съчетанието -жд, отново е заменено със сигма ( σ ), и по този начин се получава прилагателното μέσος – среден, (намиращ се) в средата, както и субстантивираното  μέσον, το и μέσα, τα – среда, междина, център.
Звука „з” също търпи изменение, въпреки наличието в гръцката азбука на буквата зета ( ζ ). Така например в съществителното „зима” ( староб. зима), началния звук е предаден с хи ( χ ) – χειμών ό – зима студ, мраз.
     Някои думи са претърпели по-голяма трансформация. Така например понятието „време” (староб. вр мен) на старогръцки се изписва като χρόνος, ό. Вероятно поради рядкото използване на звука „в” (и съответно знака дигама - ϝ) в по-разпространените гръцки диалекти, тук е използвано отново  хи ( χ ). Съответно звука „м” е преминало в близкия по звучене „н” (ν), в резултат на което получаваме старогръцкото χρόνος, ό. (Възможно е връзката тук да е старославянското понятие кронгъ – кръг, круг.)
     Втората особеност която наблюдаваме е, че много думи са предадени чрез отпадане на началната буква на думата, най-вече съгласна. Така например думата „горб” (староб. гора) е предадена на гръцки като όρος, τό, т.е отпаднала е началната съгласна (в случая „г”). При думата „сърп”, отново началната съгласна „с”  е заменена от придихание, в резултат на което се получава  думата άρπη, ή – сърп.
     Понятието бρχων, ό се превежда обикновено като вожд, началник, водач, лидер. Всъщност тази дума вероятно е производна от съществителното „връх” (староб. врьхъ) или прилагателното „върховен”. Тук отново имаме пример на отпадане на началната съгласна, в резултат на което получаваме гръцко название на водачите - архонт ( бρχων, ό). Още един пример на отпадане (поради неизписване или непроизнасяне) на първата буква, вероятно наблюдаваме и при съществителното εικών, ή – „образ”, „изображение”, а всъщност произход от съществителното „лик” (староб. ликъ), при отпадане на началната съгласна „л”.
     При съществителното водб (староб. вода), началната съгласна „в” е отпаднала и е заменена от придихание, в резултат на което получаваме думата ύδωρ, τό. Тази дума всъщност е близка до общото за повечето индоевропейски езици название на водата. При съществителното ζημίă, ή – вреда, загуба, парично наказание, т.е. вземане (взимане), отново е отпаднал началният звук „в”. В последните два случая, отпадането на началните съгласни напомня на подобно изговаряне на думите и до днес в някои български диалекти.
     Още по-интересно е, че в старогръцки намираме следи и от използването на голямата (он) и малката носовка (ен). Голямата носовка се е запазила и в думи като πόντος ό – море. Гръцкото πόντος всъщност произлиза от широкоразпространеното сред индоевропейските езици понятие „път” (староб. понть), а на гръцки придобило значение на „море” (в латински съответно значение на „мост” - pons). По-важното тук е наличието на голямата носовка - он, съответно на гръцки – ον. В днешния български език голямата носовка се е преобразувала в „ъ”, или е отпаднала в някои случаи, а в гръцки се е запазила.
     Малката носовка се среща в думи като πέντε – пет, (старобълг. пенть). И докато при понть - πόντος може да има все пак колебание във връзка със значението на думата, то при πέντε - пенть виждаме на практика използването на една и съща дума. И така виждаме един много интересен пример, при който малката носовка, заменена и преобразувана в днешния български в гласната „е”, се е запазила в гръцкия.
     В южната част на Балканския полуостров и по островите в Егейско море, вероятно още от времето на пеласгите, се е запазила традицията на използване на различни видове писмени знаци - линеар А, линеар В, дискът от Фестос, а вероятно и по-ранни знаци. Тази традиция успешно е била използвана от елините, които приспособяват впоследствие и финикийските писмени знаци, за което между впрочем споменава и Черноризец Храбър. Писмеността, служеща при търговските отношения, при устройването на гражданските дела и институции и изобщо за предаване на всякакъв вид информация, се превръща в нещо, което обединява различните елински групи (йонийци, еолийци, дорийци и др.) и същевременно служи като щит срещу многобройното население от трако-пеласги, живеещо от хилядолетия на полуострова. Следите от местното население обаче са били многобройни и било трудно да бъдат заобиколени по какъвто и да е начин.
     Трета група се състои от думи, която носи следите от първообитателите на Балканите, е такава, която просто чака своето правилно тълкование.
Монетите в Атина (1/6 от драхмата) се наричат οβολός у. Значението на думата „обол”, може да се изведе от „объл” ( ие. *ob-vьl-), т.е. самата форма на монетата – обла, кръгла форма, е послужила за нейно название.
      Съществителното κρăσις, ή  през Античността се използва за означаване на „смесване, съединение”, „питие”, а също така  и „температура”.  Тук може да забележим връзка с думата „красен” т.е. червен. Особено значението „температура” (когато човек е зачервен) при думата κρăσις, подсказва вероятната връзка между двете думи. На новогръцки τό κρασί означава „вино”, т.е красно, червено. Виното е наречено така според червения си цвят.
     Една често употребявано понятие е съществителното γλώσσα, ή  превеждано като език, уста, говор, наречие, диалект, дума. Всъщност тук вероятно става въпрос за директно използване на думата „глбс” (староб. гласъ, рус. гтлос).
     Освен изброените примери, трябва да обърнем внимание и на още нещо. Споменавани са различни възможности, някои думи в гръцки да са четени на обратно, поради това, че в древността се е използвало писане както отляво надясно така и отдясно наляво. Освен такива думи обаче съществуват и други, при които е размествано местото на сричките. Това се наблюдава при думи от най-често срещаните и използвани в ежедневието. Такава една дума е прилагателното μέγας, μεγάλη, μέγα  - голям, голяма, голямо. Ако разместим сричките в тази дума се получава именно прилагателното „голям”, като приликата най-ясно е изразена във формата за среден род - големо (голямо). Подобно явление се наблюдава и при други често използвани думи в ежедневието. Ако разменим местата на двете съгласни при глагола φιλέω – обичам, любя, привързан съм , се получава форма сходна именно със семантичната група любя, либя, либе (староб. любы ), а възможно и с глагола „волити” (староб.), в смисъл на „искам”, „желая”.
     Вероятно още един подобен пример е съществителното λόγος ό – слово, реч, говорене, дума, израз и т.н. Тук е възможно отново да има връзка именно с думата „глбс” (староб. гласъ, рус. гтлос ), този път предадена не директно, а чрез метатеза на двете срички.
     На какво се дължи подобно разместване на сричките и съгласните в разгледаните няколко примера? Съществуват две възможности. Подобно разместване (метатеза) при думите се получава при приемане на чужда дума в един съвсем различен език, обикновено от различно езиково семейство. При попадане на непозната дума от чужд език в друг, е възможно нейното „изопачаване” по подобен начин. Втората възможност е подобна метатеза при думите да е била извършена умишлено. При използване на думи, например в някакъв вид жречески тайнопис, е възможно подобно съзнателно завоалиране на думите в текста и по този начин прикриване на неговото съдържание. Което би могло да ни покаже къде най-вероятно се е използвала в началото писмеността – а именно сред жреческите колегии и в различните светилища.
Като заключение може да отбележим, че търговските, политическите и културните връзки между елините и трако-пеласгите, а по-късно между гърците и българо-славяните датират от хилядолетия.
     Поради станалото традиционно за Западния свят възвеличаване на гръцко-елинската цивилизация обаче, повечето изследвания посветени на взаимодействието между двата етноса трако-български и елино-гръцки, се отличават с известна тенденциозност. Тя се изразява в априорното възприемане на елино-гръцкото като „по-културното”, което оказва неизменно влияние върху „по-варварското”, в случая трако-българското. Тази тенденциозност навлиза и в езикознанието и се изразява в това, че едва ли не всички общи думи, срещани в тракийския и древногръцкия са считат за заемки на първия от втория.
     Както виждаме обаче тази позиция се нуждае от сериозно преосмисляне. От едно доста сериозно преосмисляне, особено по отношение на древната история на Балканите.



Гласувай:
9
0



1. ivansimeonow - БЕЗСПОРНО СТЕ ПРАВ В ИЗВОДИТЕ СИ. ...
09.08.2012 21:53
БЕЗСПОРНО СТЕ ПРАВ В ИЗВОДИТЕ СИ. Без да храня лоши чувства към гърците, за мен е ясно ,че си присвояват и приписват чужди постижения. Започнах да си задавам въпроси върху това след последните събития в Гърция. Възможно ли е велик народ в древността, а неговите наследници така да изпаднат.? Може, но при условие, че не са толкова велики. Тръгнах от Евклидовата геометрия. Абсурдно да е гръцка при наличието на египетските пирамиди. Накрая поставих под съмнение и азбуката. според мен те с траките ползват една азбука, която са присвоили, а на тях за награда са им лепнали епитетът пияници И така нататък.Безспорно имат подкрепата на Запада, защото в тяхно лице виждат предшественикът на техния модел Някой тук се хвалят,чувствайки се част от Запада, колко били способни, колко били работливи, но пропущат главното ,колко са крадливи. Защото зад всяка успяла западна държава стои бивша империя. Та точно те говорят за гърците на Александър Македонски. Елементарен въпрос, защо тези ,които се считат за наследници на македонците и живеят на техните земи говорят на български диалект, а не на гръцки?!
цитирай
2. andorey - Благодаря! И аз не храня лоши ч...
10.08.2012 14:47
Благодаря!
И аз не храня лоши чувства към гърците, затова и пуснах предишния пост. Всяка нация, а преди това народ, е получил своето генетично и културно наследство първо от земята в която живее, после от контактите със съседите, от това което приема отвън и това което отхвърля, не желае да приеме. Всяка култура и цивилизация е в известна степен еклектична - римската, гръцката, византийската, руската и т.н., въпросът е спойката да е здрава и да изгажда една хомогенна сплав, в крайна сметка. Това наистина е доста сложен въпрос, с различен отговор за различните култури.
Конкретно по темата - това, което съм изказал по-горе може да се приема като продължение или допълнение на прекрасната студия на Г. Сотиров. Благодарен съм на тези, които я преведоха и качиха в нета, включително и на Вас.
цитирай
3. aristotelis - "Ако пак си навреш средния пръст в гъза като тракоман, окончателно ще си изградиш пропадналия си пъпчив имидж" пред ЛГБТ обществото
13.08.2012 10:01
Луд на шарено се радва!

"Дано да спрат парите за шибаната тракомания"!

Тракоман
Човек обсебен от траките и неверни теории че българите произхождат от тях. Свързват се с изгонения от България за национално предателство историк Ганчо Ценов, и множество по късни личности със съмнителна репутация.
Жаргона е известен предимно в интернет и сред студентите по История.
деривати: Тракомания, тракомани, тракоманщина
Их, тези тракомани - не ги оставихте да си живуркат...Ще видите вие - като се намери трако-лемурииското писмо - ще ви питам тогава.....
Иван София, 12 May 2011 в 15:45:38 ч.

Тракоман
"Ако случайно, подведени от порнографско любопитство, попаднете в някой автохтонистки форум или блог, ще се натъкнете на брутален историко-филологически сленг, който може да съсипе вярата ви в здравия разум. Кратка разходка из такъв виртуален сексшоп с езикови играчки за предизвикване на болка и разнообразни унижения може да даде решителен тласък на вашето историческо депрограмиране, ако по някаква причина сте заседнали в някаква последователна теория. Бедата е, че този инфернален кипеж от „научни” безумия, тази идиотска умствена сяра контролира позициите на дилетантската „съвест”. Авторите пишат и треперят пред страшния съд на електронната Жакерия. Готова е да ги линчува. При слабо отклонение от тракийския умствен канон получават мълниеносно квалификацията „комуноид” или "предател". Подсвирване за сбор на кучетата. Следва дълбинна „аналитична” оргия от орално-канибалски и анално-садистични прозрения, които трябва да ви довършат или да ви доведат до шок и орфическо просветление. Порнографският линч е патриотична инициация. Това, което „родолюбивото” електронно население практикува тук под кодовото име „да си върнем истинската - разбирай величавата - история”, е конспиративистко-уфологична метаморфоза в имбецилен вариант. Нека не бъда разбран погрешно: проблемът не е в траките, а в тракоманите и то не във всички, а в повечето. Проблемът е в господството на ултрапатриотизирания лумпен и в неговата наглост. Тракоманите трябва да бъдат изоставени, това е препоръката, ако позволите. ”Расставаюсь с вами вечным расставанием”, е казал Розанов. Не бива да се занимаваме с обслужване на пустото."
Их, тези тракомани - не ги оставихте да си живуркат...Ще видите вие - като се намери трако-славянското писмо - ще ви питам тогава....
Тракоман Тракоман, 16 May 2011 в 13:25:59 ч.

Тракоман
Тракоманите са хора, който се интересуват от история, но при сблъсъка си с тази наука са попаднали на грешните автори. Те не познават и не разбират науката история, а по методите и възгледите им може да се съди и че и никога няма да могат да започнат да мислят исторично. Тезите им са подхранвани от писанията на псевдоисторици като Ганчо Ценов и фамилията Фол. Основа за изумителните си твърдения вземат и от статии и изказвания на родни археолози популисти, които се опитват да привлекат повече обществен интерес към своята работа.
Тракоманите подкрепят една от най-несъстоятелните теории за произхода на Българите- т. н. автохтонна теория. По своята същност тя твърде много прилича на историята писана от македонските "историчари". Методите на тракоманите са изцяло ненаучни. При боравенето им с изворите те цитират избирателно, позовават се на явни анахронизми или фалшификати. Често употребяват и лингвистични метод, където стигат до крайности, които могат да се определят като историко-лингвистична перверзия.
Този тракоман отива на орфически мистерии, иска пак да го обладаят анално.
Гошко София, 21 May 2011 в 00:27:54 ч.

Тракоман
Антипод на татароман, монголомн, аспарухоман и всякакъви подобни лизачи и аналноподатливи дендрокефали волгари, правещи пагански секс с коне, кучета и змии.
Тези Аспарухомани пак вдигнаха на коня опашката и олабват...
Аспарух Татарович Монголски Рязан, 03 Aug 2011 в 20:15:32 ч.

Тракоман
Подчовек, мразещ българите и Кана, който ги е довел на Балканите - Аспарух!
Обект на омраза са също Хан Крум, Авитохол и всички древнобългарски витязи
Мани ги тея българи, днес е модерно да си трак и да ходиш на гей-парада!
Либерастино Палестино Тел Авив, 02 Sep 2011 в 17:59:21 ч.

Тракоман
Иронично назоваване на БЪЛГАРИТЕ – един от най-древните автохтонни европейски народи, от страна на дегенерати с неясно национално съзнание под влияние на злоупотреба с алкохол наркотици и юдео-комунистически варваризъм.
"Аз майка си ще наеба по-скоро, но тракоман няма да стана!" – изявление на уногондурски аспаруховски дегенерат след дрогиране и алкохолен 48-часов алкохолен запой
цар Севт ІІІ Севтополис, 13 Sep 2011 в 20:36:47 ч.

Тракоман
Човек гордеещ се с роба Спартакус и митичния Орфей, и погрешно смятащ ги за част от българската история. Тракоманите са известни с това че често драскат хуйове на мръсните си прозорци, защото религията им е фалически - тоест почитат пениса.
"Ако пак си навреш средния пръст в гъза като тракоман, окончателно ще си изградиш пропадналия си пъпчив имидж" пред ЛГБТ обществото
Чист Българин Балх, 19 Sep 2011 в 10:45:18 ч.
цитирай
4. andorey - До Аристотелис
13.08.2012 14:42
Здравей Аристотелис,
всъщност трябваше да четеш по-внимателно преди да коментираш.
Вярно е, че на пръв поглед изглеждам тракоман, но и не съвсем. Не може да отречеш например че думи като арпи и сърп, хима и зима, ора и гора, са всъщност едни и същи. Вашето Орбел, с което сте нарекли Пирин или Беласица е всъщност Бела гора. И т.н.
Е някъде може и да съм се поувлякъл в интерпретациите.
Аз се надявах на по-благосклонно отношение от твоя страна, особено предвид статията ми за Никос Казандзакис и произхода на гърците. Чел ли си този голям гръцки писател и неговия "Рапорт пред Ел Греко"? Или поне Алексис Зорбас?
Траките са потомци на древното балканско население, което впоследствие е имало повече контакти със светлия и синеок Север, а гърците са потомци на същото население, което е имало повече контакти с мургавия и тъмноок Юг. Много е просто.
цитирай
5. анонимен - purvo da pomolia za izvinenie che s latiitsa shte pisha bulgaski dumi
17.08.2012 08:51
az sum ot severna bulgria i tam v moet detstvo bashta mi me nauchi da govoria kato razmeiam srichkite v dumite,za da ne me razberata drugite kakvo si govorim ako e neshto vajno za nas.taka che nie sme dalech ot gurtsite,no si go imame kato taino govomoje gurtsite da sa zaimstvali naachina za taino govorene ili da sa chuli tezi dumi ienno ot takuv nachin na govorene.a do aristotel,toi naistina si e gurk samo za e.. v ne na miasto goori mnogo si go obichat tova izkustvo nali sa afrikanski naslenitsi ami i nashentsi izvratiha.
цитирай
6. andorey - Да, така е. Тайно говорене или об...
21.08.2012 12:37
Да, така е. Тайно говорене или обратно писане или нещо подобно е в основата на разместването на сричките при някои думи. То в живота не всичко е сериозно има си винаги и момент на игра, на заиграване : )
А иначе благодаря много за коментара, не можах да отговоря по-рано защото пътувах.
цитирай
7. анонимен - До всички тракотюфлеци
22.08.2012 16:06
Луд на шарено се радва
Особености на историческия автохтонизъм
Автор: мглишев
...................................................................
Докато си говорим в блоговете (и на още няколко места с други събеседници), забелязвам някои общи характеристики на автохтонисткия "дискурс", както биха го казали в "Литературен вестник". Доста показателни. Тези харатеристики се отнасят до отношението към темите на разговор и към опонентите на автохтонизма. Без особена подредба ще нахвърля наблюденията си тук. Това са само фактите, без коментар към тях. Смятам ги за интересни, доколкото автохтонизмът вече е доста силно убеждение по исторически въпроси. Тук не разглеждам вероятните причини за появата и разцвета на това относително ново течение в историческите представи на част от българите за далечното минало на страната и народа им. Може би си струва да отбележа, че един от първопроходците на българския автохтонизъм е журналистът Стоян Шангов, работил в началото на ХХ в. И Ганчо Ценов, разбира се.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Основното автохтонистко убеждение е, че българите са генетично, езиково и културно-исторически потомци и наследници на античните траки.

Автохтонизмът отхвърля демографското и културно значение на варварските миграции на Балканите и в цяла Европа в ІІІ-ВІІ в. Повечето автохтонисти са убедени, че славянско нашествие в ВІ-ВІІ в. няма, а някои вярват, че цялата славянска езикова група е рожба на руска пропаганда.

Автохтонистите смятат езикознанието като наука за несъстоятелно и средновековните източници за фалшификати. По този начин се разграничават рязко от конвенционалните научни методи на изледване. Същевременно сами често прибягват до така наречените "народни етимологии".

Автохтонистите са убедени в съществуването на заговор срещу българското минало. Това прави убежденията им повече теория на конспирацията отколкото хипотеза за произхода на конкретен народ.

Склонни са да смятат опонентите си за част от заговора. Всяко изказване против автохтонизма е схващано като проява на противобългарски убеждения.

По принцип изпитват недоверие и към античните автори, но с двоен стандарт - някои от античните все пак казват по нещо вярно там, където се появи бегла възможност за тълкуване на техен текст в полза на родството между траки и други народи (като предположението винаги е в полза на тракийското влияние над съседа).

Убедени са, че траките/българите са едновременно автохтонни и че са пътували много (като номадите, но... без да са номади).

Смятат, че "номад" и "варварин" са оценъчни термини.

Автохтонистите са убедени, че траките са имали своя писменост, различна от гръцката, линеарната, финикийската и фригийската. Често обаче допускат, че тези графични системи са повлияни от тракийската.

Отъждествяват всички неавтохтонни теории за произхода една с друга. За автохтонистите остава общо взето неизвестно, че иранската, полиетничната степна и тюрко-алтайската теории са в спор помежду си.

Автохтонистите често преминават в забележки на лична основа по време на спор. По това донякъде напомнят някои фундаментаристки социалистически позиции - като отхвърлянето на обективизма в историографията.

За тях патриотизмът е водещо убеждение, а не толкова търсенето на фактите. Те смятат, че патриотизмът е достатъчно основание за всяко едро заявление. За тях автохтонизмът е по-скоро кауза отколкото научна теза.

Автохтонистите имат предпоставена теза, в чиято полза търсят доказателства. Този подход ги отличава силно от конвенционалните учени, които първо натрупват маса от факти, а чак след това я тълкуват.

Имената на историци като Васил Златарски и Петър Мутафчиев са анатема за автохтонистите. В тези автори те виждатпроводници на чужди интереси, а не учени.

Автохтонистите обикновено не познават най-новата историческа и археологическа литература на специалистите и се борят с твърдения отпреди двайсетина-трийсет години.

Автохтонистите са склонни да омаловажават, а в някои случаи - и да отхвърлят Великото преселение на народите като демографски фактор в историята на Европа.

Периодичните нахлувания на нови индоевропейски народи са терра инцогнита за автохтонистите. Според мнозинството от тях траките са автохтонно балканско население, родствено с предгръцките пеласги и критски минойци, а не с индоевропейци като ахейските гърци.

Автохтонистката хипотеза за произхода на българите не се изчерпва само с етногенетичните процеси. Тя обхваща историята на Средиземноморието, Черноморието, северна Африка и Средна Азия и я тълкува неизменно в полза на твърдението, че в предантичните периоди, Античността, а защо не и Средновековието българите/траките са (единен) етнос, доминирал политически, демографски и културно над огромни територии.

Автохтонистките идеи не са формирали стройна хипотеза. Различните автохтонисти имат различни представи и частни насоки на интерес, където се задълбочават. За едни е привлекателна епохата на Константин Велики, за други - древният Египет, за трети - шумеро-акадската, вавилонската и асирийската цивилизация, а четвърти се интересуват от въпроси на кирило-методиевистиката докато пети четат основно Херодот. Всички те имат значителни противоречия едни спрямо други, но ги пренебрегват.

Автохтонистите често си служат с понятия като "укриване" и "разкриване". Водени са от нещо като чувство за мисия към българщината. Обичат да смайват публиката със смели и несъмнено патриотични твърдения.

Не се интересуват от история на комуникациите, дипломатическа история, история на ежедневието. Предпочитат да се задълбочават във въпроси, които схващат като политическа теория и един вид фолклористика на древните общества. Археологията ги интересува сравнително слабо.

Автохтонистите са привлечени предимно от изводи; пътят на достигането им ги интересува относително малко.

Няма застъпници на автохтонизма сред историците, цласическите филолози и археолозите. Обикновено става дума за лица от така наречената техническа интелигенция, юристи, журналисти, писатели или лекари, за които историята е вид хоби.

В писането си автохтонистите често използват изобилие от главни букви, гръмка реторика и удивителни, което отново ги отличава от принципно сдържаната конвенционална научна проза.

Автохтонистите не се влияят от опонираща аргументация.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Възможно е с времето да добавя още бележки към този кратък списък. Ще се радвам, ако и други го направят.

Горните наблюдения се отнасят преди всичко до автохтонистите в България. Доколкото знам, автохтонни исторически идеи има у руснаци, турци, французи и британци.

В Русия те свързват днешното население на европейските части от страната със скити и сармати. Като и руските автохтонисти са любители на бомбастични твърдения.

В Турция става дума за произхода на днешните жители от античните фригийци, лидийци и кари. Крайните предположения и липсата наинтерес към твърденията на конвенционалните университетски учени са налице и там.

Във Великобритания автохтонизмът е от по-различен. Там представителите му са университетско течение учени-историци като Дейвид Рос от Абърдийн, които смятат, че келтско нашествие в Британия не е имало, а езикът и културата на Шотландия, Уелс и Ирландия се дължат на мощното влияние на галски търговци и друиди в Британия в периода ВІ-І в. пр. Хр. Спорът им с мнозинството техни колеги с конвенционални убеждения тече в рамките на академичния дискурс.

Във Франция автохтонизмът е донякъде институционализиран. Без да отхвърля Великото преселение на народите и нашествията на франки, бургунди и готи, френската образователна система отдава най-голямо значение на галския субстрат в етногенезиса на съвременните французи.

----------------------
Разбира се, най-безумен е другият български автохтонизъм - този на Македонската Академийа на Науките и Уметноста. Няма нормален българин, който да не се отнася с насмешка към претенциите на братовчедите ни за античен произход. Същевременно обаче мнозина нормални българи се гордеят със своя собствен античен произход. Явно не си дават сметка, че едно официализиране на автохтонизма тук би дало легитимност и на БЙРМ-овските претенции и би утвърдило моралното право на македонските комшии да твърдят, че не са българи. Древните македони все пак не са траки, пък и в БЙРМ все пак признават някакъв славянски елемент в етногенезиса си, докато родните автохтонисти тук смятат "славянин" едва ли не за мръсна дума. На това отгоре траки и македони често са били във вражда помежду си (още от преди времената на Филип и Александър, а и по времето на войните на Диадохите и Епигоните), така че евентуален успех на автохтонната хипотеза в България и въвеждането й в образователната система биха доказали в очите на публиката, че всъщност македонците и българите не просто са два отделни народа, а и врагове от хиляди години насам (защото публиката на Балканите все още вярва в такива неща като "братски народ" и "изконен враг").
Дотук с патриотизма на автохтонистите. Привържениците на тракийския ни произход уж искат да възвеличават България, а де факто работят против българската кауза в Македония.
Ако в МАНУ се усетят, първото задгранично признание на автохтонната българска хипотеза ще дойде от Скопие :)



цитирай
8. andorey - До 7
22.08.2012 16:46
Нямаше нужда от толкова приказки, аз не съм автохтонист. Или поне не в смисъла, в които го разбирате вие.
цитирай
9. andorey - Цялата статия "Траки и гре...
08.12.2014 12:19
Цялата статия "Траки и греки" е отпечатана в книжка 32 на списание Авитохол, 2011 година.
За това научих съвсем наскоро и бях приятно изненадан. В статията разглеждам и две тракийски глоси, на които тук в блога съм отделил специален постинг.
цитирай
10. knyazvojvoda - Много добра статия!!! Ще добавя че ...
02.10.2015 17:01
Много добра статия!!! Ще добавя че българския е пряк наследник на индоевропейския език.
цитирай
11. andorey - Благодаря много. . . ! Вдъхновена е ...
06.11.2015 21:51
Благодаря много...! Вдъхновена е от Георги Сотиров!
Последната част от статията тук в блога я публикувах отделно под названието "Две тракийски глоси"... : )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 694645
Постинги: 160
Коментари: 1016
Гласове: 2522
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930