Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2012 13:02 - Тракийско-дакийското название Дава/Дева
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 6239 Коментари: 10 Гласове:
5

Последна промяна: 11.04.2013 14:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     В разпространението на тракийските топоними и названия за град и населено място се наблюдава интересна особеност.      Както вече отбелязахме, в западна посока преобладава наставката „брия”, „брига”. Над 40 са имената на градове, окончаващи на „брига” в западната част на Иберийския полуостров, някои от които са запазени и до днес. На Апенините също срещаме имената „Калабрия”, „Умбрия” и други, които очевидно са свързани със същото население от същият период на неговото разпространение. Названието „брия”, „брига”, както отбелязахме е свързано с представата за „издигнато място”, „бряг”, както и производните „праг” – високо, повдигнато място, немското „Берг” – издигнато място, планина и други.
http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849

     В източна посока сякаш най-голямо разпространение получава тракийското название за малък град „пара”, срещана при имената Скаптопара, Брентопара, Друзипара, Бесапара, Субзупара, Додопара, Керипара и др. То се среща чак до територията на днешна Северна Индия под формата „пур”.   
http://andorey.blog.bg/history/2012/07/10/ot-hemus-do-himalaite.977680
     В северна посока най-широко използвано е названието „дава” – „дева”. На този факт обръща внимание още Иван Дуриданов, който публикува карта на това разпространение в изследването си върху езика на траките.


image


Карта по Ив. Дуриданов - "Езикът на траките", Сф. 1976


     Действително десетки древни градове в днешна Северна България и Румъния окончават на дава- дева, включително и днешния български град Девня и румънския град Дева, който се намира близо до старата столица на даките Сармизегетуза.


image

Крепостта Дева в Румъния

     Като единствено изключение от това разпространение в северна посока, Ив. Дуридавов отбелязва в Южна България град Пулпудева, днешния Пловдив.
Всъщност древното название на Пловдив едва ли е единственото изключение, южно от Стара планина, защото имаме основание на твърдим, че наименования като това на родопския град Девин, произхождат също от дава/дева, със значение „укрепен град”.   Названието дава-дева-девин срещаме и още по на север, на територията на Словакия, където и до днес е заразена прекрасната крепост Девин, близо до границата на Словакия и Австрия.

image

Крепостта Девин в Словакия

     Вероятно древното трако-дакийско название за укрепен град дева/дава щеше да е още по-добре запазено на територията на България. През Средновековието обаче на много места названието „дева” е било схващано със славянското значение на думата – „младо момиче”, „мома”. Така названието "девин" е било променено на "момин". Вероятно редица названия като „момини скали”, „момин проход”, „момина крепост”, „момини кули” трябва да се схващат като приемник на тракийското „девин” и названията „дава/дева” със значение „населено място”, „укрепен град”.



Гласувай:
5
0



1. germantiger - ...
16.07.2012 20:51
Думата берг е дума в езиците от германската езикова група.

1. Ползва се в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, Лихтенщайн - сред българите думата за планина е друга

2. Ползва се в имената на народите населяващи тези държави - много и то сред известни личности примерно спортисти примери немалко - сред българите това име го няма. Мелберг спорт, Люнгберг спорт, Моссберг (оръжие), исторически имена на военни мога да изброя много...

3. Берг се ползва в много топоними в Средна Европа и Скандинавия - това при българите го няма като популярност.

P.S.
Брега рядко е високо място - повечето брегове са място за дебаркиране за древните и рядйко се срещат подобни високи брегове като тези в Англия или германодатския Хелголанд, дори остров Рюген. Иначе казано брега е постепенно издигане на дъното, но далеч не е високо място в смисъл на берма.

За другото няма какво да спомена, защото не съм знаещ за траките или специалист в областта на еизкознанието. Не изключвам и твоята теза, която преди време поддържаше ако не се лъжа спароток, със сигурност гет и други, но НИТО ИМЕННАТА ТРАДИЦИЯ, НИТО ТОПОНИМИТЕ НА СЕВЕР ПОДДЪРЖАТ ЯСНО СТАНОВИЩЕТО.
цитирай
2. sparotok - дава и пара
17.07.2012 09:39
Дако-мизийските селища носят в имената си частицата дева, дава защото това са всъщност временни станове на скотовъдци. Значението на дава, дева е поставям, слагам (основи на селище), а обяснение се получава от блг. дявам, девам, т.е поставям, полагам...както отбеляза преди време В.Георгиев.

Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).

Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).

Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...
цитирай
3. andorey - Думата берг е дума в езиците от ге...
17.07.2012 11:44
germantiger написа:
Думата берг е дума в езиците от германската езикова група.

1. Ползва се в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, Лихтенщайн - сред българите думата за планина е друга

2. Ползва се в имената на народите населяващи тези държави - много и то сред известни личности примерно спортисти примери немалко - сред българите това име го няма. Мелберг спорт, Люнгберг спорт, Моссберг (оръжие), исторически имена на военни мога да изброя много...

3. Берг се ползва в много топоними в Средна Европа и Скандинавия - това при българите го няма като популярност.

P.S.
Брега рядко е високо място - повечето брегове са място за дебаркиране за древните и рядйко се срещат подобни високи брегове като тези в Англия или германодатския Хелголанд, дори остров Рюген. Иначе казано брега е постепенно издигане на дъното, но далеч не е високо място в смисъл на берма.

За другото няма какво да спомена, защото не съм знаещ за траките или специалист в областта на еизкознанието. Не изключвам и твоята теза, която преди време поддържаше ако не се лъжа спароток, със сигурност гет и други, но НИТО ИМЕННАТА ТРАДИЦИЯ, НИТО ТОПОНИМИТЕ НА СЕВЕР ПОДДЪРЖАТ ЯСНО СТАНОВИЩЕТО.


Здравей Германски тигре,

прав си разбира се. Не искам да кажа че думата Берг е тракийска. Но просто предполагам че е част от общоиндоевропейското наследство.
Даже някои от думите които използваме са толкова стари че акад. Ст. Младенов ги определя като арио-алтайски успоредици. Т.е толкова древни думи, че се срещат не само при арийците (индоевропейците), но и при алтайците (тюрки и др.).
цитирай
4. andorey - Дако-мизийските селища носят в ...
17.07.2012 11:54
sparotok написа:
Дако-мизийските селища носят в имената си частицата дева, дава защото това са всъщност временни станове на скотовъдци. Значението на дава, дева е поставям, слагам (основи на селище), а обяснение се получава от блг. дявам, девам, т.е поставям, полагам...както отбеляза преди време В.Георгиев.

Тракийската дума пара не отговаря на индийската пур, а на българската бара- река. Често чужденците са предавали тракийското б като п, но има и изключения - Зуро бара (Клавдий Птолемей), Темон бари (Прокопий).

Тракийската дума за дева си е дева, среща се в името Дева Вензис (К.Влахов).

Тракийската дума за мома е ...мома, среща се в надписи от Дакия...



Здравей Спаро, куче старо,

за дева/дава може и да се съглася. Но думата изглежда е много древна и трудно може да се определи първоначалното и значение - дева - дива - див - дев- дава- дявам. Възможно е да се е произнасяла с гласната "ят" и да е звучала различно според различните диалекти.
Виж за "пара" не съм съгласен че е свързано с "бара". А защо например "пара" да не е свързано с пара, т.е. дим, пушек? Т.е населено място, където обичайно се е виждал дим, пара, през цялото време на годината.
цитирай
5. germantiger - НЕ ИЗКЛЮЧВАМ НИЩО
17.07.2012 20:58
Жалкото е, че в онези антични времена няма как със сигурност да сме точни във всичко и няма гаранция, че ти, аз или някой друг сме прави.

В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.

В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!
цитирай
6. andorey - Жалкото е, че в онези антични вре...
20.07.2012 10:23
germantiger написа:
Жалкото е, че в онези антични времена няма как със сигурност да сме точни във всичко и няма гаранция, че ти, аз или някой друг сме прави.

В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.

В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!


Спомням си, като учих немски в университета, с моите скромни познания по немски език, си бях направил един списък с думи, който без съмнение са свързани със славянските и българските. На първо място беше глагола wehen - духа, вее. Следваха думи като Leute - люде, хора, Grenze - граница и т.н. И интересно например в родопския говор има дума лочка, което означава дупка, а на немски думата е Loch, т.е. почти същото. Най-поразителната прилика с родопские обаче е предлога nach, който е абсолютно същия като немския - нах. И един родопчанин казва нах София, нах Пловдив и един немец казва нах София, нах Пловдив, което е много интересно... : )
цитирай
7. get - - Факт, жалко е че, не знаем за онези антични времена ?!
07.08.2012 15:52
germantiger написа:
Жалкото е, че в онези антични времена няма как със сигурност да сме точни във всичко и няма гаранция, че ти, аз или някой друг сме прави.

В германския език има бол латински, после френски и също славянски думи, това само луд може да го отрече и аз никога не бих го отрекъл, просто думата берг едва ли е от тях, но може и да е.

В славянските пък езици, включително в българския има думи "дошли" от германския език и то някои да ги наречем изненадващи!


- Още един достоен за съжаление факт е че, доскоро българската историография извеждаше произхода ни от Азия или най-малко над Карпатите ! - ако не бе така ... Всичко щеше да си дойде по местата !! - Какво имам в предвид ? - щяхме по категоричен начин да можем да си отговорим, Кой е този народ и език, които се явяват посредник при преноса на думата Берг/Б(п)РГ) от древният юг до мъгливите брегове на Сев. Европа ?!
- Казвайки горното имам в предвид документирани топоними ПЕРГам(град) и Пергамом(цитаделата на Троя) ... тоест издигнато високо, укрепено място ??!
- Можем ли да приемем думите "перо" и "перя" за остатъци в нашият език на тези ... по-стари Перг/Берг/Пирг/Бург ? - ако споделяме теорията, че сме дошли през късните 6-стотна години на Балканите ... Едва ли ? - Ако подложим на критично преосмисляне този факт, тоест че сме автохтонни ? - Тогава да !!
цитирай
8. shtaparov - Окончанието "дава" в днешна България
14.09.2012 17:32
Да не забравяме,че окончанието "дава",макар и в леко видоизменен от хилядолетията вид,е запазено в много днешни Български селищни имена като Капатово (Капа-дава),Батово,
Косачево,Гледачево,Ковачево,Макатево,Сучава(Сукдава= Сукидава),Палатово (Бала-дава),Баланово,Велиново,Филатово,Сарандово (Саран-дава,Сала-дава),Раково (Рак-дава,Ра-дава),Радево,Литаково,Новаково,Дядово (Де-дава),Дяково, (=Дядово),Нисово и т.н.!
цитирай
9. evavlad - Адева
23.02.2013 03:02
Древното име на Перник ,по времето на траките е било Адева .
цитирай
10. andorey - Благодаря много за информацията. ...
11.04.2013 14:24
Благодаря много за информацията. Не знаех за това древно име на Перник, но със сигурност е свързано с трако-дакийското название за укрепено населено място - дава/дева.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 535616
Постинги: 135
Коментари: 894
Гласове: 2072
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031