Селищните могили са едно изключително интересно явление, което съществува на територията на Мала Азия, Близкия Изток и Югоизточна Европа и в частност на територията на България. Историята на селищните могили и техния характер остават значително по-непознати за разлика от историята и характера на надгробните могили. Последните придобиха популярност в последните години, във връзка с разкопките на българските археолози, които откриха впечатляващи находки в тези ритуално-погребални комплекси.
Селищните могили остават по-малко популярни и заради това, че те са по-трудно разпознаваеми на терен. Надгробните могили обикновено се очертават ясно върху околния терен, докато селищните могили, макар и доста по-големи по размери, приличат в повечето случаи на естествени възвишения и са трудно различими за окото на неспециалиста.
Селищните могили са един феномен, чието формиране започва около 6000 години преди новата ера, в начало на т.нар. неолитна епоха. Те са свързани с трайното усядане на населението върху определено землище, което трайно усядане се дължи на усъвършенстване на оръдията на труда, на развитието на земеделието и опитомяването на домашни животни, появата на керамичното производство и на други фактори. 
Населението от онази епоха вече не било принудено да се придвижва от място на място, в търсене на храна и препитание, а започнало да разчита на собственото си производство, чрез неуморен земеделски труд.
И така били установени отделни трайни поселения, първаночално по долината на река Марица и долината на река Струма, а около хиляда години по късно и в Северна България. Стотици години хората продължавали да обитават едно и също място, едно и също поселение, впрочем с не особено големи размери – около 50-60 (до 90-100) метра широчина и около 90-100 до 200-250 метра дължина.
При падане или опожаряване на старите жилища и селскостопански пристройки те изграждали нови и така в продължение на хилядолетия. Така селището се издигало постепенно над околния терен. Някой от големите селищни могили достигат до 15-20 и повече метра височина над околния терен.
Една от най-известните селищни могили е тази до днешното село Караново, Сливенско. Изучаването на тази могила и натрупания в нея керамичен, битов и всякакъв друг материал, позволява на нашите археолози да предложат и една периодизационна система за времето на неолитната, халколитната и бронзовата епоха.
На територията на България са проучени десетки селищни могили, по известни сред които са тази при село Юнаците, Пазарджишко и село Дядово до Нова Загора, които са едни от най-големите в Европа, Старозагорската селищна могила,  където днес могат да се видят прекрасно съхранени и изложени две неолитни жилища, Русенската селищна могила, също с много интересни находки, започващи от времето на халколита, Азмашката селищна могила и Берекетската, отново до Стара Загора, тези до село Маноле и село Леново, Пловдивско  и още много много други.



Снимка - селищна могила от Тракийската равнина

Много интересно и поучително! Трябва да се направи по-силна пропаганда на това! Всеки българин трябва да го научи така, както знаем за казанлъшката гробница!

Селищните могили не са толкова известни като надгробните, защото в тях липсват атрактивни артефакти като златни маски, апликации, шлемове, бронзови глави и т.н. За да се популяризират селищните могили, навсякъде където е възможно, трябва да има изградена музейна сбирка. Добре е че такива сбирки съществуват на някои места, но все още праисторията на българските земи не е позната достатъчно.